То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина:
— Видя цвета си – рекох – бялата боя!
Вратата треснах – лека перушина,
и пълен автомат е – сенника падна́!
Изтръсиха се куп хартийки стари,
изпаднаха на пода някакви неща...
Загледах се – видях пакет цигари,
до него криеше се снимчица една! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 09 август 2016 г. в 23.00 часа и e посветено на една стара овехтяла снимка, на едно войниче, което недописа писмото си... https://www.youtube.com/watch?v=PRKuZ3I6egQ&feature=share