Войнишка снимка
То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина:
— Видя цвета си – рекох – бялата боя!
Вратата треснах – лека перушина,
и пълен автомат е – сенника падна́!
Изтръсиха се куп хартийки стари,
изпаднаха на пода някакви неща...
Загледах се – видях пакет цигари,
до него криеше се снимчица една!
Заля ме хлад и огън ме попари –
видях на нея само твоите очи...
В ръце я взех – съкровище намерих!
Душата ми прободе сноп лъчи...
Надписана бе с твоя почерк сладко:
„Защо обърна я, приятелко, кажи?”
Запитах се и аз - въпросче кратко:
„Нали приятелите гледат се в очи?”
09.08.2016 г. 23.00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
