То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина:
— Видя цвета си – рекох – бялата боя!
Вратата треснах – лека перушина,
и пълен автомат е – сенника падна́!
Изтръсиха се куп хартийки стари,
изпаднаха на пода някакви неща...
Загледах се – видях пакет цигари,
до него криеше се снимчица една! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 09 август 2016 г. в 23.00 часа и e посветено на една стара овехтяла снимка, на едно войниче, което недописа писмото си... https://www.youtube.com/watch?v=PRKuZ3I6egQ&feature=share