Волна като птица
Да отлитна и вятъра, да прегърна,
да разперя криле и да обгърна.
С тези две ръце,
да ръкопляскам на сърце.
Прелитам към небесно ято,
подарък от изминала есен,
от изминало лято...
Сплотявам тесния кръг,
под небето ясно
и изминавам пътя
с красотите, на морето голямо.
Прелитайки над морета,
прелитайки над езера...
Платното спря времето,
пишейки с пера.
Волна като птица,
ражда свойте чеда.
И в сплотеното семейство
приютява, една ранена душа.
И в тихите води,
вълната грабва свойте мечти.
Вечери да пробуди,
тих дъжд да разлюби.
Волна като птица,
прелитам над брегове.
За да нося щастие,
на душите, като мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
