vezna (Мир)
43 378
11.10.2008 г., 14:44 ч.

Восъчна изповед 

  Поезия
772 0 4
 

Когато, Господи, застана пред икона,

стъписвам се и, с малка свещ в ръка,

преглъщам пак поредната обида,

че съм слаб човек и като всички тях греша...

 

От свещите се стича восък, пламък после,

а от иконата ме гледат две очи,

не търсят те вина, но в мен я има,

а тя сама създава се и ме руши.

 

Гневът, че може всичко да е другояче,

безсилието да се промени,

ме кара да седя пред тези две очи като хлапаче,

проливащо за счупена играчка ред сълзи.

 

Аз зная, Господи - за всички имаш изпитания

и ти се иска да ни видиш в твоя дом,

надскочили налудничавите си желания,

попаднали в капана на естествения ни подбор.

 

Когато, Господи, застана пред икона,

сърцето ми се свива - устата ми мълчи

и чувствам се нищожна, задето не разбирам

защо порастваме, когато от това ни истински боли.

© Мир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина боли.Идеята за превъзходството на светците обаче не ми е от най-любимите.Нима ти самата не си истинска вселена , в която могат да се вглеждат , вярват и дори боготворят.Много , много замислящо.Поздрави!
  • сърцето ми се свива - устата ми мълчи
    и чувствам се нищожна, задето не разбирам
    защо порастваме, когато от това ни истински боли.


    както обърна внимание нещо такова и аз съм се запитал напоследък

    радвам се че пак се ... подвизаваш в сайта


  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Много хубав стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??