vezna (Мир)
43 378
Oct 11, 2008, 2:44 PM

Восъчна изповед 

  Poetry
5.0 / 1
839 0 4
Когато, Господи, застана пред икона,
стъписвам се и, с малка свещ в ръка,
преглъщам пак поредната обида,
че съм слаб човек и като всички тях греша...
От свещите се стича восък, пламък после,
а от иконата ме гледат две очи,
не търсят те вина, но в мен я има,
а тя сама създава се и ме руши.
Гневът, че може всичко да е другояче,
безсилието да се промени,
ме кара да седя пред тези две очи като хлапаче,
проливащо за счупена играчка ред сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Random works

More works »