Впримчена
Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени,
от пореден спомен още жив отровени.
Докрай объркана в безумни размисли,
за нечий образ безуспешно заличен.
Душата ми разярена е в клетка затворена,
окована в окови от жестока съдба.
Вечно да скитам заблудена, измъчена...
Отровена с отровите на собствената си вина.
Да се радвам с мазохистична наслада,
незараснали рани да разтварям със жар,
да призовавам ридаейки призрачни демони,
пътя извечен да открия докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
