Впримчена
Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени,
от пореден спомен още жив отровени.
Докрай объркана в безумни размисли,
за нечий образ безуспешно заличен.
Душата ми разярена е в клетка затворена,
окована в окови от жестока съдба.
Вечно да скитам заблудена, измъчена...
Отровена с отровите на собствената си вина.
Да се радвам с мазохистична наслада,
незараснали рани да разтварям със жар,
да призовавам ридаейки призрачни демони,
пътя извечен да открия докрай!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
