Врабчови неволи
Врабче самотно под сайванта
на стара лавица стоеше.
С крилца, от студ трептеше,
а люта зима вън сновеше.
От много дни все беше гладно,
че нийде нямаше тревичка.
Дори и мъничка трохичка,
да клъвне бедната душичка.
Глава то трескаво въртеше,
уплашено от всичко,всички.
Със страх във малките очички
се сви до скъсани терлички...
Сърцето бясно му туптеше,
че там котана все сновеше.
От лоши хора ли да бяга
или от вятър,зимна влага?!
Снегът се трупаше на двора,
шумеше в лéдна тишина,
и толкоз бързо идваше нощта,
и тъй далечна беше пролетта.
© Хари Спасов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,Таня!
-
Това ми докосна сърцето и душата! Винаги много съм обичала да храня врабчетата и гълъбите! Твоето произведение ни кара да се замислим за мъничките душички! Благодаря и поздравления за голямото ти сърце!
-
Благодаря,Веси,че си почувствала!Това ми стига!
-
Представих си бездомните хора по улиците. Не знам защо направих аналог с мръзнещото врабченце... Натъжи ме, човече... Поздрави!
-
Сърдечно благодаря за хубавите коментари,приятели!!!Бъдете живи , здрави и вдъхновени!!!
-
Прекрасно е! ❤
-
Бръкна ми в сърцето бре човече .. Много ама много силен стих дошъл от добро сърце
-
Ех, Хари, много учееш да виждаш тези тъжни аспекти на живота и оцеляването..⚘
-
Душици мили, те си знаят как оцеляват! Поздрави, Хари!
-
Тъжната истина през врабчи поглед си описал, Хари! Добри са хората, които страдат с животните!
-
Спомних си как плачех за птиците, когато бях дете.... Благодаря ти, Хари!
-
Много им е трудно през зимните дни на малките душици.... Поздрав, Хари!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
