Врабче самотно под сайванта
на стара лавица стоеше.
С крилца, от студ трептеше,
а люта зима вън сновеше.
От много дни все беше гладно,
че нийде нямаше тревичка.
Дори и мъничка трохичка,
да клъвне бедната душичка.
Глава то трескаво въртеше,
уплашено от всичко,всички.
Със страх във малките очички
се сви до скъсани терлички... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up