Врабчови неволи
Врабче самотно под сайванта
на стара лавица стоеше.
С крилца, от студ трептеше,
а люта зима вън сновеше.
От много дни все беше гладно,
че нийде нямаше тревичка.
Дори и мъничка трохичка,
да клъвне бедната душичка.
Глава то трескаво въртеше,
уплашено от всичко,всички.
Със страх във малките очички
се сви до скъсани терлички...
Сърцето бясно му туптеше,
че там котана все сновеше.
От лоши хора ли да бяга
или от вятър,зимна влага?!
Снегът се трупаше на двора,
шумеше в лéдна тишина,
и толкоз бързо идваше нощта,
и тъй далечна беше пролетта.
© Хари Спасов All rights reserved.
