Врабчета в шепите на Бога
ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба,
по-нежна и от хлорофил,
по-тиха от дъждец в дъбрави,
а аз за всичко съм простил,
и всичко лошо съм забравил,
от хляба си – едно парче,
троша го винаги с врабците –
и аз влетях със тях – врабче,
като във черква без капител,
и мъкна в пътното торбе
непоносимата надежда,
че Бог от синьото небе
със обич всекиго наглежда,
и – ако няма за един,
какво тогава имат всички? –
не пеят ли в простора син
за всинца ни добрите птички,
нали еднакво ни пече
и слънцето – на бавен огън?
Човекът е едно врабче!
Врабче – във шепите на Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
