Врабчетата
И те ли като мен са болни, мамо,
и им е забранено да излизат?
Навярно сняг по двора са кълвали
и зачервено гърлото боли ги.
Недей ме лъга, че на юг
те с лястовичките са отлетели.
Аз знам за тях домът е тук
и някъде на завет са се сврели.
Но не ги виждам през деня
по клоните на ореха да скачат.
По покрива на групи не цвъртят.
Защото, мамо, може би са гладни.
А тази кифла – твърде е голяма...
Да я превърнем цялата в трохички
и по перваза да ги пръснем, мамо,
за да нахраним всички гладни птички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
