21.11.2005 г., 18:12

врабчето

1.2K 0 2

Чувствам се като врабче -

малко, невзрачно и сиво.

Храня се само с трохи,

трохи от твойта любов,

трохи от твоето време.

Всичко даваш на нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Искам аз да се сгуша,

като малко врабче,

в твоите шепи,

но ръцете ти

се протягат към нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Недей се чуди,

ако сутрин някой гледа

през твоя прозорец –

това съм аз –

малкото, сиво врабче,

на което даваш трохи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Огнянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...