21 нояб. 2005 г., 18:12

врабчето

1.2K 0 2

Чувствам се като врабче -

малко, невзрачно и сиво.

Храня се само с трохи,

трохи от твойта любов,

трохи от твоето време.

Всичко даваш на нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Искам аз да се сгуша,

като малко врабче,

в твоите шепи,

но ръцете ти

се протягат към нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Недей се чуди,

ако сутрин някой гледа

през твоя прозорец –

това съм аз –

малкото, сиво врабче,

на което даваш трохи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Огнянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...