21 nov 2005, 18:12

врабчето

  Poesía
1.2K 0 2

Чувствам се като врабче -

малко, невзрачно и сиво.

Храня се само с трохи,

трохи от твойта любов,

трохи от твоето време.

Всичко даваш на нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Искам аз да се сгуша,

като малко врабче,

в твоите шепи,

но ръцете ти

се протягат към нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Недей се чуди,

ако сутрин някой гледа

през твоя прозорец –

това съм аз –

малкото, сиво врабче,

на което даваш трохи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...