21 nov 2005, 18:12

врабчето

  Poesía
1.2K 0 2

Чувствам се като врабче -

малко, невзрачно и сиво.

Храня се само с трохи,

трохи от твойта любов,

трохи от твоето време.

Всичко даваш на нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Искам аз да се сгуша,

като малко врабче,

в твоите шепи,

но ръцете ти

се протягат към нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Недей се чуди,

ако сутрин някой гледа

през твоя прозорец –

това съм аз –

малкото, сиво врабче,

на което даваш трохи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...