21 nov 2005, 18:12

врабчето

  Poesía
1.2K 0 2

Чувствам се като врабче -

малко, невзрачно и сиво.

Храня се само с трохи,

трохи от твойта любов,

трохи от твоето време.

Всичко даваш на нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Искам аз да се сгуша,

като малко врабче,

в твоите шепи,

но ръцете ти

се протягат към нея –

красива, блестяща –

екзотичната птица.

Недей се чуди,

ако сутрин някой гледа

през твоя прозорец –

това съм аз –

малкото, сиво врабче,

на което даваш трохи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...