Чувствам се като врабче -
малко, невзрачно и сиво.
Храня се само с трохи,
трохи от твойта любов,
трохи от твоето време.
Всичко даваш на нея –
красива, блестяща –
екзотичната птица.
Искам аз да се сгуша,
като малко врабче,
в твоите шепи,
но ръцете ти
се протягат към нея –
красива, блестяща –
екзотичната птица.
Недей се чуди,
ако сутрин някой гледа
през твоя прозорец –
това съм аз –
малкото, сиво врабче,
на което даваш трохи.
© Пламена Огнянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
