Чувствам се като врабче -
малко, невзрачно и сиво.
Храня се само с трохи,
трохи от твойта любов,
трохи от твоето време.
Всичко даваш на нея –
красива, блестяща –
екзотичната птица.
Искам аз да се сгуша,
като малко врабче,
в твоите шепи,
но ръцете ти
се протягат към нея –
красива, блестяща –
екзотичната птица.
Недей се чуди,
ако сутрин някой гледа
през твоя прозорец –
това съм аз –
малкото, сиво врабче,
на което даваш трохи.
© Пламена Огнянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
