Враг
Горчи ми...Надеждата тъй ми горчи!
Тази същата, дето ме прати пред моите
мисли да се гърча от огън невиждащ,
за тези, продаващи нашите души.
Но пепел от рози,бодли,горчи.
Народа вече неще да мълчи.
Но толкоз ,затънали,надали нявга сме били.
Живеем сред много гладни ,Крокодили.
Пустиня е вече наша,Родина.
Двама се карат...а патиме ние...
Силата не е това което беше...
а слабоста тя е болката свята.
Самотни,тъжни,въздишащи...
по старост измислена.
По дилема измислена,вярата,
другар за другаря е враг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени