21.01.2020 г., 16:24

Враговете

875 1 1

Преди да станат

врагове,

дали не са

били приятели?!

В друга сцена,

в друг живот?

Или пък роднини…

Дали съм ги обичала?!

Каквото им отнех

го връщам днес

и с лихвите.

Спекулантите са първи,

после идва ред

на интригантите.

Като лешояди,

хищно се почесват

и лихварите.

Злобните,

душманите,

завистниците

и клюкарите...

Махайте се!

Къш!

Имам само

празни шепи

състрадание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ангелче, Бри! Нека този стих е като заклинание и против уроки! Не може всички да са ни приятели, но можем да минем и без врагове.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...