22.05.2013 г., 9:17

Врагът

852 0 13

 

 

                                   Потърсих най-напред във теб врага,

                                   че вечно ме притискаш в някой ъгъл!

                                   Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега

                                   на твоя остров - топъл, тих и смугъл...

 

                                   Потърсих после другаде врага -

                                   в една приятелка например,

                                   ала с усмивката си зад снега

                                   тя с пролет в зимата дари ме...

 

                                   Потърсих враг в света около мен,

                                   но той днес беше дружелюбен -

                                   ориса ме с дефект вроден,

                                   да бъда в него безнадеждно влюбена!

 

                                   Врагът е в мен - това прозрях накрая!

                                   Воювам често с вятърните мелници,

                                   в пустини сухи, кладенци дълбая,

                                   подкупвам празници и делници,

 

                                   понякога дори на дявола слугувам,

                                   този лукав, чаровен подбудител...

                                   А може би със себе си воювам

                                   и няма край, и няма победител!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...