22.05.2013 г., 9:17

Врагът

851 0 13

 

 

                                   Потърсих най-напред във теб врага,

                                   че вечно ме притискаш в някой ъгъл!

                                   Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега

                                   на твоя остров - топъл, тих и смугъл...

 

                                   Потърсих после другаде врага -

                                   в една приятелка например,

                                   ала с усмивката си зад снега

                                   тя с пролет в зимата дари ме...

 

                                   Потърсих враг в света около мен,

                                   но той днес беше дружелюбен -

                                   ориса ме с дефект вроден,

                                   да бъда в него безнадеждно влюбена!

 

                                   Врагът е в мен - това прозрях накрая!

                                   Воювам често с вятърните мелници,

                                   в пустини сухи, кладенци дълбая,

                                   подкупвам празници и делници,

 

                                   понякога дори на дявола слугувам,

                                   този лукав, чаровен подбудител...

                                   А може би със себе си воювам

                                   и няма край, и няма победител!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...