May 22, 2013, 9:17 AM

Врагът

  Poetry
848 0 13

 

 

                                   Потърсих най-напред във теб врага,

                                   че вечно ме притискаш в някой ъгъл!

                                   Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега

                                   на твоя остров - топъл, тих и смугъл...

 

                                   Потърсих после другаде врага -

                                   в една приятелка например,

                                   ала с усмивката си зад снега

                                   тя с пролет в зимата дари ме...

 

                                   Потърсих враг в света около мен,

                                   но той днес беше дружелюбен -

                                   ориса ме с дефект вроден,

                                   да бъда в него безнадеждно влюбена!

 

                                   Врагът е в мен - това прозрях накрая!

                                   Воювам често с вятърните мелници,

                                   в пустини сухи, кладенци дълбая,

                                   подкупвам празници и делници,

 

                                   понякога дори на дявола слугувам,

                                   този лукав, чаровен подбудител...

                                   А може би със себе си воювам

                                   и няма край, и няма победител!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...