Потърсих най-напред във теб врага,
че вечно ме притискаш в някой ъгъл!
Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега
на твоя остров - топъл, тих и смугъл...
Потърсих после другаде врага -
в една приятелка например,
ала с усмивката си зад снега
тя с пролет в зимата дари ме...
Потърсих враг в света около мен,
но той днес беше дружелюбен -
ориса ме с дефект вроден,
да бъда в него безнадеждно влюбена!
Врагът е в мен - това прозрях накрая!
Воювам често с вятърните мелници,
в пустини сухи, кладенци дълбая,
подкупвам празници и делници,
понякога дори на дявола слугувам,
този лукав, чаровен подбудител...
А може би със себе си воювам
и няма край, и няма победител!
© Рада Димова Todos los derechos reservados