22 мая 2013 г., 09:17

Врагът

854 0 13

 

 

                                   Потърсих най-напред във теб врага,

                                   че вечно ме притискаш в някой ъгъл!

                                   Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега

                                   на твоя остров - топъл, тих и смугъл...

 

                                   Потърсих после другаде врага -

                                   в една приятелка например,

                                   ала с усмивката си зад снега

                                   тя с пролет в зимата дари ме...

 

                                   Потърсих враг в света около мен,

                                   но той днес беше дружелюбен -

                                   ориса ме с дефект вроден,

                                   да бъда в него безнадеждно влюбена!

 

                                   Врагът е в мен - това прозрях накрая!

                                   Воювам често с вятърните мелници,

                                   в пустини сухи, кладенци дълбая,

                                   подкупвам празници и делници,

 

                                   понякога дори на дявола слугувам,

                                   този лукав, чаровен подбудител...

                                   А може би със себе си воювам

                                   и няма край, и няма победител!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...