22 мая 2013 г., 09:17

Врагът

849 0 13

 

 

                                   Потърсих най-напред във теб врага,

                                   че вечно ме притискаш в някой ъгъл!

                                   Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега

                                   на твоя остров - топъл, тих и смугъл...

 

                                   Потърсих после другаде врага -

                                   в една приятелка например,

                                   ала с усмивката си зад снега

                                   тя с пролет в зимата дари ме...

 

                                   Потърсих враг в света около мен,

                                   но той днес беше дружелюбен -

                                   ориса ме с дефект вроден,

                                   да бъда в него безнадеждно влюбена!

 

                                   Врагът е в мен - това прозрях накрая!

                                   Воювам често с вятърните мелници,

                                   в пустини сухи, кладенци дълбая,

                                   подкупвам празници и делници,

 

                                   понякога дори на дявола слугувам,

                                   този лукав, чаровен подбудител...

                                   А може би със себе си воювам

                                   и няма край, и няма победител!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....