Врата без ключ
Когато твоите стъпки,
тихо поведат към мен,
премини през прага.
Чакам те!
И сърцето ми е в твоя плен!
Отворена врата е – премини през нея.
Не питам от къде и до кога!
Тук си... и това е всичко.
Да останем двама в мига!
Обич сбрал за кратко време,
в душите – радост!
За мен... за тебе!
Отворена стоя от толкоз време,
в очакване и слух
стъпките ти разпознала,
преди... преди да минеш до нея –
твоя път.
Ключа на тебе поверявам...
носи го – и сам реши,
колко ти е скъп...
докога и как да продължи!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени