6.12.2023 г., 18:05

Вратите на храма

645 6 12

Има ли някой, да напише

за света няколко думи?

Да ги прати на Всевишния,

да спре тези зулуми.

 

На Живота Той да се скара,

да ни остави на мира,

че напоследък как ни е подкарал,

човешката мъка не спира.

 

Живеем всички тук, на Земята –

бедни, богати, умни и прости.

Всеки за повече пред другия се смята,

а тука сме само, само на гости!

 

Няма смисъл, но така, да попитам.

Едва ли ще спре човешката драма.

По-добре да вляза, сам да опитам.

Пред мен и в мен са вратите на храма!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Миночка! Взаимно е! Не можех, да влизам в сайта. Забравена парола. Помогнаха ми. Ще чета с интерес и твоите неща. Благодаря, че не си ме забравила!
  • С хубав стих се завръщаш, Исмаил! Радвам се, че вече си тук! Пиши, за да ни радваш.
  • Здравей, Валя! Старостта и страхът от неизбежното ни показват пътя за храма, а до като сме млади се занимаваме с,, важни" дела.
  • Гости сме, но го проумяваме късно, а иначе пилеем безценното време.
  • Здравейте, Наде и Ники! Благодаря ви за отношението!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...