МарияКаратерзиева (Мария Каратерзиева)
3 14
3.03.2023 г., 21:42 ч.

Вречени 

  Поезия » Любовна
1137 4 5

Хортуваме си с тебе двама:

 

- Отколе време е било?

Ти беше момък снажен

най-личната пък аз мома.

Дойде на извора по изгрев...

Водата ми напи смутен... 

Сърце ми трепна и забързах

с таз тръпка непозната

към вкъщи менците да отнеса. 

 

- Да, помня любе мило!

Време доста се мина, 

откак в шумака душен

ти ми пристана. 

Трескавицата светна, 

гърмел подир туй, 

заклеха ни във вярност

с тебе да вървим... 

Живота си да споделим! 

© Мария Каратерзиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Нека старинните думи дишат и в стих помежду ни »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??