Хортуваме си с тебе двама:
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев...
Водата ми напи смутен...
Сърце ми трепна и забързах
с таз тръпка непозната
към вкъщи менците да отнеса.
- Да, помня любе мило!
Време доста се мина,
откак в шумака душен
ти ми пристана.
Трескавицата светна,
гърмел подир туй,
заклеха ни във вярност
с тебе да вървим...
Живота си да споделим!
© Мария Каратерзиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
