Вречени
Хортуваме си с тебе двама:
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев...
Водата ми напи смутен...
Сърце ми трепна и забързах
с таз тръпка непозната
към вкъщи менците да отнеса.
- Да, помня любе мило!
Време доста се мина,
откак в шумака душен
ти ми пристана.
Трескавицата светна,
гърмел подир туй,
заклеха ни във вярност
с тебе да вървим...
Живота си да споделим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Каратерзиева Все права защищены
