10.05.2021 г., 12:55

Врекох се на птиците

486 1 3

И се врекох без думи на птиците

да ги кътам от вятър и студ,

да им пазя гнездата в лозниците,

да ги чакам след дългия път.

 

Да им милвам перцата, главиците,

да ги пазя от дъжд и мъгла,

а когато накацат по жиците

да им махам за сбогом с ръка.

 

И се врекох безумен на птиците

да ги чакам дори във снега.

Да събирам в шепа сълзиците

дето ронех за тях през нощта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...