И се врекох без думи на птиците
да ги кътам от вятър и студ,
да им пазя гнездата в лозниците,
да ги чакам след дългия път.
Да им милвам перцата, главиците,
да ги пазя от дъжд и мъгла,
а когато накацат по жиците
да им махам за сбогом с ръка.
И се врекох безумен на птиците
да ги чакам дори във снега.
Да събирам в шепа сълзиците
дето ронех за тях през нощта.
© Хари Спасов All rights reserved.