16.08.2008 г., 11:58

Време

596 0 0

 

Време

А беше рано! Беше много рано!

И излязоха птиците навън!

но полетът не беше нещо пожелано,

А сладък дъх на утрешния ден.

А беше светло! Беше много светло!

Играеше си ти със моята душа!

Но този път бе щастието заветно,

а в окото плахо дремеше сълза!

И птиците, и плахата сълза стаена,

на бъдещи мечти ще бъдат плод.

И ще потърсим ние радостта смирена,

и топлината на чувството любов!

Но бъдеще със минало плетат се,

във настояще с ритъм прав и глух.

И така във него отлитат химерите,

любовта и щастието като във празен слух.

Бе кратко, но особено красиво,

да обичаш и макар да бъдеш сам.

Но порязан от любовната коса вежливо

осъзнаваш, че животът е голям.

И стана тихо! Стана много тихо!

Но за минути бе само хаос и страх!

И от тях отново подрежда се все тъй тихо,

космосът на любовта - млад и плах.

И ще стане светло - отново то ще бъде!

И ще грей във нашите сърца,

за да видим светлината накъде ни води -

към рая на милионите слънца! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...