18.02.2015 г., 9:05

Време

900 0 6

Намачкано време -

кърпичка за бършене на история.

Попило сълзите на мнозина

изтрило грима на суетата.

Спи в джоба ми и сънува...

Будя го,

дърпам го за ушите

и все му се карам.

-Бързо, бързо, няма време!

То ме гледа умно, някак кучешки,

пак предъвква старите си спомени

и заравя болката във свойта мудност.

Аз го впримчвам във очакване

и синджира от секунди 

бавно стяга нямото му гърло.

-Лай, хапи, но няма да те пусна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, разрешавам, но пишете кой е автора на текста и много ще се радвам, когато песента е готова да я чуя. Аз също пея, но в момента съм много заета.
  • 'ми търсеше там по едно време някакъв линк...?
    ама - забрави, не е важно.
    Може и да не съм се излъгала -
    времето такова - "лажно"
  • Щом го казваш ти - "Като от устата на дете!"/споко!- това е цитат от Марио Пузо в една книжка/ значи е така, поне от музика разбираш абсолютно!
    Извинете ме Людмила, не съм била права! Подведох Ви /по-добре аз, де/!И наистина Ви поздравявам /просто с него малко се задявам/ с уважение!
    Към Стефан: Да, прав си и на мен ми хареса , ма някак "Дявола" не ми е популярно в поезията, Демон съм го чела тук - таме, и сякаш по се и римува - все едно с римата танцува......Да ти пратя ли линк?
  • Не, не става!/за песен/ Иначе го харесах чисто алегорично. Нали е самокритично? Или за някой лично? но нее.. не е безлично...но пък съркастично! МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА! ПОЗДРАВЯВАМ Ви!
  • Здравейте, запознах се с творчеството на NickKoll и със вашите текстове към някой негови песни. Останах много приятно изненадана. Много добра симбиоза между музика и текст. Вече имам и любима песен ,, Сънувах любовта" Благодаря,че сте обърнали внимание на текста ми. Ще се радвам, ако наистина може да се направи песен от него.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...