18.02.2015 г., 9:05

Време

905 0 6

Намачкано време -

кърпичка за бършене на история.

Попило сълзите на мнозина

изтрило грима на суетата.

Спи в джоба ми и сънува...

Будя го,

дърпам го за ушите

и все му се карам.

-Бързо, бързо, няма време!

То ме гледа умно, някак кучешки,

пак предъвква старите си спомени

и заравя болката във свойта мудност.

Аз го впримчвам във очакване

и синджира от секунди 

бавно стяга нямото му гърло.

-Лай, хапи, но няма да те пусна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, разрешавам, но пишете кой е автора на текста и много ще се радвам, когато песента е готова да я чуя. Аз също пея, но в момента съм много заета.
  • 'ми търсеше там по едно време някакъв линк...?
    ама - забрави, не е важно.
    Може и да не съм се излъгала -
    времето такова - "лажно"
  • Щом го казваш ти - "Като от устата на дете!"/споко!- това е цитат от Марио Пузо в една книжка/ значи е така, поне от музика разбираш абсолютно!
    Извинете ме Людмила, не съм била права! Подведох Ви /по-добре аз, де/!И наистина Ви поздравявам /просто с него малко се задявам/ с уважение!
    Към Стефан: Да, прав си и на мен ми хареса , ма някак "Дявола" не ми е популярно в поезията, Демон съм го чела тук - таме, и сякаш по се и римува - все едно с римата танцува......Да ти пратя ли линк?
  • Не, не става!/за песен/ Иначе го харесах чисто алегорично. Нали е самокритично? Или за някой лично? но нее.. не е безлично...но пък съркастично! МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА! ПОЗДРАВЯВАМ Ви!
  • Здравейте, запознах се с творчеството на NickKoll и със вашите текстове към някой негови песни. Останах много приятно изненадана. Много добра симбиоза между музика и текст. Вече имам и любима песен ,, Сънувах любовта" Благодаря,че сте обърнали внимание на текста ми. Ще се радвам, ако наистина може да се направи песен от него.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...