Намачкано време -
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува...
Будя го,
дърпам го за ушите
и все му се карам.
-Бързо, бързо, няма време!
То ме гледа умно, някак кучешки,
пак предъвква старите си спомени
и заравя болката във свойта мудност.
Аз го впримчвам във очакване
и синджира от секунди
бавно стяга нямото му гърло.
-Лай, хапи, но няма да те пусна...
© Людмила Стоянова Всички права запазени