Feb 18, 2015, 9:05 AM

Време

908 0 6

Намачкано време -

кърпичка за бършене на история.

Попило сълзите на мнозина

изтрило грима на суетата.

Спи в джоба ми и сънува...

Будя го,

дърпам го за ушите

и все му се карам.

-Бързо, бързо, няма време!

То ме гледа умно, някак кучешки,

пак предъвква старите си спомени

и заравя болката във свойта мудност.

Аз го впримчвам във очакване

и синджира от секунди 

бавно стяга нямото му гърло.

-Лай, хапи, но няма да те пусна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, разрешавам, но пишете кой е автора на текста и много ще се радвам, когато песента е готова да я чуя. Аз също пея, но в момента съм много заета.
  • 'ми търсеше там по едно време някакъв линк...?
    ама - забрави, не е важно.
    Може и да не съм се излъгала -
    времето такова - "лажно"
  • Щом го казваш ти - "Като от устата на дете!"/споко!- това е цитат от Марио Пузо в една книжка/ значи е така, поне от музика разбираш абсолютно!
    Извинете ме Людмила, не съм била права! Подведох Ви /по-добре аз, де/!И наистина Ви поздравявам /просто с него малко се задявам/ с уважение!
    Към Стефан: Да, прав си и на мен ми хареса , ма някак "Дявола" не ми е популярно в поезията, Демон съм го чела тук - таме, и сякаш по се и римува - все едно с римата танцува......Да ти пратя ли линк?
  • Не, не става!/за песен/ Иначе го харесах чисто алегорично. Нали е самокритично? Или за някой лично? но нее.. не е безлично...но пък съркастично! МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА! ПОЗДРАВЯВАМ Ви!
  • Здравейте, запознах се с творчеството на NickKoll и със вашите текстове към някой негови песни. Останах много приятно изненадана. Много добра симбиоза между музика и текст. Вече имам и любима песен ,, Сънувах любовта" Благодаря,че сте обърнали внимание на текста ми. Ще се радвам, ако наистина може да се направи песен от него.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...