Време е да се сбогувам,

да не плача повече да не тъжа.

Време е последно сбогом да ти кажа,

но едва го изричам с половин уста.

Време е сълзите да изтрия,

но спомени нахлуват от някога преди,

преди как бях щастлива,

мислех, че нищо няма да ни раздели.

Време е, колкото и да ми е трудно,

те оставям в спомена, но тайничко

нощем аз ще си те спомням и мислено

ще те прегръщам, за да не съм сама.

Време е, животът ни разделя,

остана някъде далеч в съня,

сбогом, в друг живот ще те намеря,

дано тогава пак ми подадеш ръка.