Jun 20, 2016, 5:41 PM

Време е

  Poetry » Love
397 0 0

Време е да се сбогувам,

да не плача повече да не тъжа.

Време е последно сбогом да ти кажа,

но едва го изричам с половин уста.

 

Време е сълзите да изтрия,

но спомени нахлуват от някога преди,

преди как бях щастлива,

мислех, че нищо няма да ни раздели.

 

Време е, колкото и да ми е трудно,

те оставям в спомена, но тайничко

нощем аз ще си те спомням и мислено

ще те прегръщам, за да не съм сама.

 

Време е, животът ни разделя,

остана някъде далеч в съня,

сбогом, в друг живот ще те намеря,

дано тогава пак ми подадеш ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Ильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...