Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23.09.2011 г., 12:33 ч.

Време и сезони 

  Поезия » Любовна
848 0 12

След многото трептения се къса струната.

Сега мълчание покрило ми е устните,

ала дълбоко в мен, във дебри на душата,

затихнала мелодия напява из пролуките.

Не минаха сезони, а сякаш низ от векове.

От миг до миг е времето на отлив в океани.

Завържеш ли ръцете ми във твоите ръце,

пак ще преплувам време и сезони.

И пак, ако ме позовеш, дори да е насън,

ще чуя повика ти в мене да въздиша.

Ще тръгна гола, боса, като сън, навън,

че в клетка от стени любов не диша.

И там в забравата под купища звезди

във време неразделно помежду ни.

Ще падам, ставам, даже да боли,

но ще надбягам време и сезони.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??