След многото трептения се къса струната.
Сега мълчание покрило ми е устните,
ала дълбоко в мен, във дебри на душата,
затихнала мелодия напява из пролуките.
Не минаха сезони, а сякаш низ от векове.
От миг до миг е времето на отлив в океани.
Завържеш ли ръцете ми във твоите ръце,
пак ще преплувам време и сезони.
И пак, ако ме позовеш, дори да е насън,
ще чуя повика ти в мене да въздиша.
Ще тръгна гола, боса, като сън, навън,
че в клетка от стени любов не диша. ...