Време ми е
Време ми е да се прибера при себе си.
Да послушам малко тишина.
Делникът ми с паяжина ребуси
омотал е всички сетива.
Време ми е в себе си да вляза.
Неочакван гост в очакван дом.
Да забравя гордост и омраза,
да настроя своя камертон.
И притихнала, Нищото да чувам.
Да говоря с всички ви без глас.
Да отричам – без да се страхувам,
че ще ви смутя покоя аз.
А когато оттече чернилката
и се извали пороят сив,
чак на тинестото дъно на мътилката
да открия жребия си. Жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
