Време ми е
Време ми е да се прибера при себе си.
Да послушам малко тишина.
Делникът ми с паяжина ребуси
омотал е всички сетива.
Време ми е в себе си да вляза.
Неочакван гост в очакван дом.
Да забравя гордост и омраза,
да настроя своя камертон.
И притихнала, Нищото да чувам.
Да говоря с всички ви без глас.
Да отричам – без да се страхувам,
че ще ви смутя покоя аз.
А когато оттече чернилката
и се извали пороят сив,
чак на тинестото дъно на мътилката
да открия жребия си. Жив.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
