8 июн. 2012 г., 13:25

Време ми е

577 0 2

Време ми е да се прибера при себе си.

Да послушам малко  тишина.

Делникът ми  с паяжина ребуси

омотал е  всички сетива.

 

Време ми е в себе си да вляза.

Неочакван гост в очакван дом.

Да забравя гордост и омраза,

да настроя своя камертон.

 

И притихнала, Нищото да чувам.

Да говоря с всички ви без глас.

Да отричам – без да се страхувам,

че ще ви смутя покоя аз.

 

А когато оттече чернилката

и се извали пороят сив,

чак на тинестото дъно на мътилката

да открия жребия си. Жив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...