Мария Събева
07. 03. 2015
Време в галоп
Времето все бърза, галопира,
бърза тъй, че чак дъхът ни спира.
– „Нямам време“ - някой често плаче
и щурмува срокове, задачи.
И как срокове да не щурмува
щом се колебае и умува.
Друг пък все намира време
в работата сладко да подреме.
Трети времето все обвинява,
търси нещо, бърза, закъснява.
Как ли ще успее, щом в живота
мързелът, безредието имат квота?
Щом в живота ни безредие царува,
скоро „време“ май ще се купува.
На пазара стока „време“ няма,
а цената страшно е голяма.
Времето е ценно, скъпо струва,
нито се продава, ни купува.
С ум и труд се време получава,
с ум и труд се време заслужава.
© Мария Събева Всички права запазени