11.09.2023 г., 15:33 ч.

Време за мълнии 

  Поезия
139 5 5

ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ

 

Слънчицето тръшна се за сън.

Люлнаха го есенните хълми.

Припна пак магарешкият трън –

дворчето с бодили да напълни.

 

Косерът във вехтите асми

окъсня с ден-два за гроздобера.

Няма кой и огън да стъкми –

както онзи ден, и както вчера.

 

Циганите шитнаха за скрап

медното казанче за ракия.

Черно гледа белия ми хляб

кучето край празната синия.

 

Аз броя убитите мухи,

кацнали на празните ми ясли.

Два домата в рехави лехи,

три пипера, ред по редом расли.

 

А пред мен е път, постлан с чакъл.

Кметът смята черквата да бутне.

Тръгвам си, тъй както бях дошъл,

без да знам дали ще съмне утре.

 

Дядовият бор изгни до пън.

С плъхове хамбарите са пълни.

И търкалят се през моя сън

в мозъка ми кълбовидни мълнии.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вече и хамбарите се изпразниха откъм мустачковците, то като няма нито жито, нито царевица в тях, да не са луди на празни ясли да чакат...
    Иначе, реална картина на реалността.
    Поздравявам те.
  • “А пред мен е път, постлан с чакъл.
    Кметът смята черквата да бутне.
    Тръгвам си, тъй както бях дошъл,
    без да знам дали ще съмне утре”
  • Без думи...
  • Тъжна картина, но...
  • Няма такава поезия!

    Черно гледа белия ми хляб
    кучето край празната синия.
Предложения
: ??:??