Време за мълнии
ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни.
Косерът във вехтите асми
окъсня с ден-два за гроздобера.
Няма кой и огън да стъкми –
както онзи ден, и както вчера.
Циганите шитнаха за скрап
медното казанче за ракия.
Черно гледа белия ми хляб
кучето край празната синия.
Аз броя убитите мухи,
кацнали на празните ми ясли.
Два домата в рехави лехи,
три пипера, ред по редом расли.
А пред мен е път, постлан с чакъл.
Кметът смята черквата да бутне.
Тръгвам си, тъй както бях дошъл,
без да знам дали ще съмне утре.
Дядовият бор изгни до пън.
С плъхове хамбарите са пълни.
И търкалят се през моя сън
в мозъка ми кълбовидни мълнии.
© Валери Станков All rights reserved.
