Време за мъртви погледи
В зениците остана тишина
и никой никога не попита:
Защо боли?
Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?
Нима когато капитаните си тръгнат
океаните остават без солта си?
Любов ли беше ?
Или някакво безумно отричане.
Крадяхме предчувствия, помисли...
звезди...
Грабихме ....
До полуда,
до отчаяние...
Днес страдам от липсата на ветрове и бури.
Сезонно е
Ще мине.
Ще...
и времето на мъртвите погледи.
Ще...
Ще мине.
Ще се стопи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
