Aug 11, 2011, 10:00 AM

Време за мъртви погледи

1K 0 2

В  зениците остана тишина

и никой никога не попита:

Защо боли?

Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?

Нима когато капитаните си тръгнат

океаните остават без солта си?

Любов ли беше ?

Или някакво безумно отричане.

Крадяхме предчувствия, помисли...

звезди...

Грабихме ....

До полуда,

до отчаяние...

Днес страдам от липсата на ветрове и бури.

Сезонно е

Ще мине.

Ще...

и времето на мъртвите погледи.

Ще...

Ще мине.

Ще се стопи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...