11 авг. 2011 г., 10:00

Време за мъртви погледи

1K 0 2

В  зениците остана тишина

и никой никога не попита:

Защо боли?

Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?

Нима когато капитаните си тръгнат

океаните остават без солта си?

Любов ли беше ?

Или някакво безумно отричане.

Крадяхме предчувствия, помисли...

звезди...

Грабихме ....

До полуда,

до отчаяние...

Днес страдам от липсата на ветрове и бури.

Сезонно е

Ще мине.

Ще...

и времето на мъртвите погледи.

Ще...

Ще мине.

Ще се стопи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...