11 авг. 2011 г., 10:00

Време за мъртви погледи

1K 0 2

В  зениците остана тишина

и никой никога не попита:

Защо боли?

Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?

Нима когато капитаните си тръгнат

океаните остават без солта си?

Любов ли беше ?

Или някакво безумно отричане.

Крадяхме предчувствия, помисли...

звезди...

Грабихме ....

До полуда,

до отчаяние...

Днес страдам от липсата на ветрове и бури.

Сезонно е

Ще мине.

Ще...

и времето на мъртвите погледи.

Ще...

Ще мине.

Ще се стопи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...