Времена на войни и грях.
Времена, които няма да свършат.
Времена, в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат.
Пак допуснахме роби да бъдем,
пак животът на косъм стои.
С буца в гърлото ще преглътнем -
вече това ще са нашите дни.
Чума ужасна вилнее навред
и сърцата ни със злоба изпълва.
Всеки човек тя прибира наред,
а това ти ще видиш тепърва...
февруари 2005 г.
© Жана Симеонова Всички права запазени