May 7, 2007, 9:36 AM

Времена

  Poetry
652 0 1

Времена на войни и грях.

Времена, които няма да свършат.

Времена, в които живеем със страх,

а злодеите своите ръце ще избършат.


Пак допуснахме роби да бъдем,

пак животът на косъм стои.

С буца в гърлото ще преглътнем -

вече това ще са нашите дни.


Чума ужасна вилнее навред

и сърцата ни със злоба изпълва.

Всеки човек тя прибира наред,

а това ти ще видиш тепърва...


                            февруари 2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...