Времена и мутри

ВРЕМЕНА И МУТРИ

Шегувахме се двама със живота.
Шегата ни минаваше добре.
Но явно прекалил съм с майтапа,
тогава тръгнаха нещата зле.

Чавдарче бях. И пионерче станах.
И в комсомола първи бях приет.
Майтапът бе оттук нататък:
партиен член не бях заклет

Опитваха от ''долу''и от ''горе''...
Че дясно, ляво нямаше тогаз.
И аз не знаех вече що да сторя,
но знаех че лукът е лук, а празът - праз.

Изминаха години доста.
За комсомола свърши възрастта.
А Партията бе още по-могъща
и не делеше с никого властта.

Реших, че има изход от нещата.
Годините минаваха със ''ах'' и ''ох''.
Не станах земеделец и партиец,
но някой все пак ме записа в ''ОФ''.

А Партията още по-могъща.
Тя казваше кое добро е, що е зло...
И идеше му на човека да повръща
от толкоз много струпано добро.

Обадиш ли се - Белене те чака.
Мълчиш ли, все е тоя хал.
И дълго-дълго ще се чудиш,
ти вълк ли си, или чакал?

Но за късмет дойде ДЕСЕТИ.
Велика дата - кой това не знай?
Разказваш вицове, продаваш мурафети,
а вчерашният враг, ченгето, трай.

Добиваш смелост. Първата година.
Обиждаш всекиго. И всьо и вся.
Но появиха се тогава ''Три седмици''
и ''СИК'' и ''ВИС-1'' тогаз изгря.

Стои ченгето скромно, тихо. 
Свободно движа се, дори с брада.
Но висаджията отне ми всичко.
Отне дори и старата кола.

И както е редът, направих всичко.
Подадох жалба в МВР.
Разбрах, но късно, че сгрешил съм.
И работите тръгнаха отново зле.

Започна се с едни заплахи...
За крайници... За ампутация...
И нервите им май не издържаха.
Попаднах в списъка за ликвидация.

Взривиха ми антрето. После хола.
Коктейл ''МОЛОТОВ'' хвърляха ми всеки ден.
Но още щом заплашиха детето,
почувствах, че съм много озлобен.

Отидох в църквата и свещ запалих.
От Бога прошка исках занапред.
Семейството си надалеч изпратих.
Не се търпеше вече тоя гнет.

На черно си закупих ''Збрьовка''.
Направих заглушител нов.
Пълнителя с патрони обзаведох
и тръгнах на среднощен лов.

Изпълнен бях с омраза, злоба.
Но явно съм орисан неудачник.
Срещу пищова с шест патрона,
яви се мутра със ''Калашник''.

Желязото в лицето му захвърлих.
И хукнах бързо, като шампион.
От оня ден назад не се обърнах.
Животът се превърна в маратон.

Отидох надалече от градчето,
където толкоз време бях живял.
Вземах си и жената, и детето,
и мисля си, че май се бях предал.

А календарът все върти, не спира,
отчита всеки Божи ден след ден...
И в пресата яви се бюлетина:
''Министър - вътрешния - уволнен''

А новият не се шегуваше.
Пагона защити със чест.
Премахна всички групировки.
За всички ни мечтана вест.

И няма вече групировки.
Смириха се и мутрите дори.
Но и за мед. осигуровки
не ми останах пари.

И тъй животът ми отмина.
И пенсията ''чука'' вече май.
Но жив ли ще съм до тогава?
Само Бог единствен знай!