Mar 12, 2011, 11:21 AM

Времена и мутри

  Poetry
766 0 0


ВРЕМЕНА И МУТРИ

Шегувахме се двама със живота.
Шегата ни минаваше добре.
Но явно прекалил съм с майтапа,
тогава тръгнаха нещата зле.

Чавдарче бях. И пионерче станах.
И в комсомола първи бях приет.
Майтапът бе оттук нататък:
партиен член не бях заклет

Опитваха от ''долу''и от ''горе''...
Че дясно, ляво нямаше тогаз.
И аз не знаех вече що да сторя,
но знаех че лукът е лук, а празът - праз.

Изминаха години доста.
За комсомола свърши възрастта.
А Партията бе още по-могъща
и не делеше с никого властта.

Реших, че има изход от нещата.
Годините минаваха със ''ах'' и ''ох''.
Не станах земеделец и партиец,
но някой все пак ме записа в ''ОФ''.

А Партията още по-могъща.
Тя казваше кое добро е, що е зло...
И идеше му на човека да повръща
от толкоз много струпано добро.

Обадиш ли се - Белене те чака.
Мълчиш ли, все е тоя хал.
И дълго-дълго ще се чудиш,
ти вълк ли си, или чакал?

Но за късмет дойде ДЕСЕТИ.
Велика дата - кой това не знай?
Разказваш вицове, продаваш мурафети,
а вчерашният враг, ченгето, трай.

Добиваш смелост. Първата година.
Обиждаш всекиго. И всьо и вся.
Но появиха се тогава ''Три седмици''
и ''СИК'' и ''ВИС-1'' тогаз изгря.

Стои ченгето скромно, тихо. 
Свободно движа се, дори с брада.
Но висаджията отне ми всичко.
Отне дори и старата кола.

И както е редът, направих всичко.
Подадох жалба в МВР.
Разбрах, но късно, че сгрешил съм.
И работите тръгнаха отново зле.

Започна се с едни заплахи...
За крайници... За ампутация...
И нервите им май не издържаха.
Попаднах в списъка за ликвидация.

Взривиха ми антрето. После хола.
Коктейл ''МОЛОТОВ'' хвърляха ми всеки ден.
Но още щом заплашиха детето,
почувствах, че съм много озлобен.

Отидох в църквата и свещ запалих.
От Бога прошка исках занапред.
Семейството си надалеч изпратих.
Не се търпеше вече тоя гнет.

На черно си закупих ''Збрьовка''.
Направих заглушител нов.
Пълнителя с патрони обзаведох
и тръгнах на среднощен лов.

Изпълнен бях с омраза, злоба.
Но явно съм орисан неудачник.
Срещу пищова с шест патрона,
яви се мутра със ''Калашник''.

Желязото в лицето му захвърлих.
И хукнах бързо, като шампион.
От оня ден назад не се обърнах.
Животът се превърна в маратон.

Отидох надалече от градчето,
където толкоз време бях живял.
Вземах си и жената, и детето,
и мисля си, че май се бях предал.

А календарът все върти, не спира,
отчита всеки Божи ден след ден...
И в пресата яви се бюлетина:
''Министър - вътрешния - уволнен''

А новият не се шегуваше.
Пагона защити със чест.
Премахна всички групировки.
За всички ни мечтана вест.

И няма вече групировки.
Смириха се и мутрите дори.
Но и за мед. осигуровки
не ми останах пари.

И тъй животът ми отмина.
И пенсията ''чука'' вече май.
Но жив ли ще съм до тогава?
Само Бог единствен знай!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...