21.11.2007 г., 18:49

Времето

943 0 1
Гледам как розите почти ще изсъхнат,
напомнят ми, че времето безмилостно лети,
а сълзите в очите ми никога не ще пресъхнат,
защото всичко ми напомня за него - дори и ти.

Да не забравя времето - моят вечен враг,
който винаги е против мен, защо - и аз не зная,
който отново командва парада и пак
ще ми помогне с тъгата да се запозная.

Чувствам се безпомощна, не мога да го победя
виждам как минава бързо покрай мен,
питам се дали ще мога да го убедя
да спре за малко - поне за миг, поне за ден.

И дишането ти секунда след секунда отброява,
както не спира да го прави и стрелката на часовника,
минута след минута и час след час бързо се добавят
и аз никога не ще открия за това виновника.

Дори ударите на сърцето си мразя
ненавиждам и онази проклета камбана,
докато съм жива от времето не ще се опазя,
но и няма да съм вечно от него окована.

В крайна сметка това е неговото задължение,
за едни ще минава неусетно, за други, когато не трябва, ще спре
и едва ли за нас ще направи изключение,
но нали се обичаме и дори  времето не ще ни се опре!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...