always_in_love (Дани)
5 2
Nov 21, 2007, 6:49 PM

Времето 

  Poetry » Love
622 0 1
Гледам как розите почти ще изсъхнат,
напомнят ми, че времето безмилостно лети,
а сълзите в очите ми никога не ще пресъхнат,
защото всичко ми напомня за него - дори и ти.

Да не забравя времето - моят вечен враг,
който винаги е против мен, защо - и аз не зная,
който отново командва парада и пак
ще ми помогне с тъгата да се запозная.

Чувствам се безпомощна, не мога да го победя
виждам как минава бързо покрай мен,
питам се дали ще мога да го убедя
да спре за малко - поне за миг, поне за ден.

И дишането ти секунда след секунда отброява,
както не спира да го прави и стрелката на часовника,
минута след минута и час след час бързо се добавят
и аз никога не ще открия за това виновника.

Дори ударите на сърцето си мразя
ненавиждам и онази проклета камбана,
докато съм жива от времето не ще се опазя,
но и няма да съм вечно от него окована.

В крайна сметка това е неговото задължение,
за едни ще минава неусетно, за други, когато не трябва, ще спре
и едва ли за нас ще направи изключение,
но нали се обичаме и дори  времето не ще ни се опре!!!

© Дани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??